Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.05.2009 23:23 - "Омиле ми, ягодо"
Автор: helios Категория: Музика   
Прочетен: 9190 Коментари: 14 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Гюргя Пинджурова-Тричкова е родена на 18 април 1895 г. в многолюдна трънска фамилия на певци и музиканти - Пинджуровата. Баща й Гюро свири чудесно на цигулка, майка й Тонка и средната й по възраст сестра Райна са от големите и обичани трънски певици. "От тях леля Гуга е научила много от песните, които после я направиха толкова известна", разказва баба Бронка, единствената в Трън сродница на именитата певица. В Пинджурови всички жени са гласовити и песните никога не секват. Пее ги баба Тонка, докато преде чужди прежди, пеят ги Гуга и Райна, докато разнасят изпреденото, а вечер - с дружки край Дяволска дупка (висока скала в югоизточния край на градчето). Чула ги и дошлата да изнесе концерт в Трън голямата оперна певица Христина Морфова. Гласът на Гуга я очаровал и тя поискала да я запознаят с нея. Тази среща е съдбоносна за трънското славейче. По настояване на Морфова баба Тонка скланя, макар и не съвсем лесно, да пусне шестото си дете да учи "у Совию". През 1917 г. Гюргя завършва с отличен успех първия випуск на Българското държавно музикално училище. След дипломирането именитата й покровителка й издейства стипендия от Министерството на народното просвещение за следване в Пражката консерватория. В книгата си за Гюргя покойният вече журналист Васил Джерекаров твърди, че вълшебният й глас накарал преподавателя й проф. Яначек да възкликне: "Гуга, та Верди е имал точно тебе предвид, когато е писал арията на Азучена!" Завършва консерваторията за 3 вместо за 5 години и през 1921-ва, взела отново отлична диплома, се завръща в Трън. А в Прага е имала примамливи предложения за участие в оперите "Трубадур" и "Продадена невеста", виждала е и нескритото желание у тамошната си хазяйка да стане нейна снаха. "Не бих искал да коментирам защо е решила така, причините вероятно са най-различни, но връщането й в България е погубило един невероятен оперен талант. Защото тя, със златен медал на Пражката консерватория, у нас нито тогава, нито по-късно е можела да се развива", убеден е внукът й д-р Иван Тричков. Ако в сърцето на Пинджурова нямаше толкова много обич към народната песен и тя бе посветила живота си на операта, може би България щеше да има своята Мария Калас. Не само носталгията и тъжните писма на майка й теглят Гуга към родния дом. Тя не е забравила хубавата усмивка на цигуларя Иван, сина на луди Георгия, както наричат в Трън баща му, заради сприхавия му нрав. Тъкмо той води сватбарското хоро, но после ще отравя много от дните на младата булка. Не е гладък и професионалният й път. В началото на 1921 г. кратко съобщение във в. "България" привлича вниманието на столичната музикална публика към нейното име. "Завърнала се е госпожица Гюргя Пинджурова, мецосопрано, свършила консерваторията в Прага при проф. Фукс и ще даде на 8 януари в салона на Военния клуб своя пръв концерт в полза на женското образователно дружество "Съзнание" - пише вестникът в броя си от 5 януари. Поради политическите пристрастия по онова време талантливата певица не получава щатно място в Операта. "Умрела съм пък за вашата опера!" - по трънски ще изрече тя пред директора й, поинтересувал се от коя партия е. Назначена е в Оперетата, но не след дълго я напуска и започва да учителствува в селата Драинци, Лялинци, Къшле. Всяка събота се качва на кон и изминава 30-ината километра до Трън, в неделя язди обратно. "Събираме ние сено и по некое време гледаме Гуга слиза с кон низ Кука към Еловица. Язди и не спира да пее "Омиле ми, ягодо", "Гукай ми, гукай, гугутке, "Замърча Лада на помое" , "Море чича рече да ме жени"... Песните й се носят над баирите, галят душата ни. Оставяме вилите и дълго я слушаме" - разказваше майката на д-р Тричков в спомените си за голямата певица. Учителската кариера на Гюргя Пинджурова приключва през 1938 г., когато се явява на прослушване в радиото. Оттогава до 1971 г. в ефира често звучи невероятният й глас. "Песните, които пееше баба ми, са "пипнати" от нейния талант. Така шлифовани, те вече не са автентичен фолклор, но не са и толкова облагородени, колкото Филип-Кутевите обработки. Затова никой никога не би могъл да ги изпее по този начин", убеден е д-р Иван Тричков. В началото на 40-те години със съпруга и синовете си Георги и Григор Гюргя се премества в София. Жилището им е на ул. "Иван Асен II". През 1945 г. с вокална група "Росна китка" и народния оркестър на радиото тя пътува до Югославия. "С Мама Гуга, както всички я наричахме, съм бил в много турнета в страната и в чужбина - ми разказа преди време покойният вече известен народен певец Костадин Гугов. - В групата бяхме все велики хора - Борис Машалов, Мита Стойчева, Борис Карлов, Леа Иванова. През 1962 г. имахме концерт в Белград. Публиката не я пускаше от сцената. "Йош, бабо Гюргьо, йош!" Четири-пет пъти пя на бис. Беше много топла, много чаровна, много човечна." По това време голямата певица вече е приета в българския артистичен елит. В дома й гостуват музиканти, писатели, художници. Тя не ги глези с богата трапеза. Може 24 часа да свири на пианото, но битовите неща - тоалети, мебели, гозби, не я вълнуват. Но умее отлично да забавлява - царица е и на пеенето, и на вицовете. Близките и приятелите й я помнят не само като много духовит, но и като доста здрав човек - справяла се леко с обичайните простуди. Умира от инфаркт на 10 ноември 1971 г. в Правителствена болница. Лекуващите я лекари били поразени от силния й дух. Преселва се в отвъдното, пеейки любимата си "Омиле ми, ягодо".
Петър Николов






Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. katan - Благодаря!
02.05.2009 23:39
За любимата ми песен на Гюргя Пинджурова и за биографичната справка!
Поздрави!:)))
цитирай
2. helios - Благодаря за коментара, katan!
03.05.2009 11:15
Хубави почивни дни!:)
цитирай
3. анонимен - Благодаря!!!!!
03.05.2009 11:50
Благодаря за хубавите мигове, които имах с песните на една от нашите най- добри фолклорни певици! Още една велика българка!!!!!
цитирай
4. kulinar - Много хубав постинг. Благодаря!
03.05.2009 15:05
Много хубав постинг. Благодаря!
цитирай
5. helios - ан.3,
03.05.2009 19:29
Благодаря , че споделяш възхищението ми от тази уникална певица!
цитирай
6. helios - Хубаво е по-често да си спомняме...
03.05.2009 20:06
за автентичните български таланти. Вярвам, че така по-бързо ще изградим ценностна система у младите хора и ще преборим профанизацията, обхванала всички нива на обществено-политическия живот.
Благодаря ти, kulinar!
Поздрави!
цитирай
7. vmitkov - Ние, по-възрастните,
12.05.2009 08:43
и сме слушали песните на Гюрга Пинджурова, и сме я гледали, и я помним с най-добри чувства, и винаги ни е приятно да слушаме песните й!

А подобна информация като този постинг само разширяват знанията ни за нея, за което благодарим както на автора Петър Николов, така и на Слънчицето, което публикува постинга!

Но какво да кажем за по-младото поколение, което е израснало с чалгата и рапа и не познава истинската музика - както родната, така и световната?

Какви родители и какви творци ще израснат от хора, които не могат да се развълнуват от "Гукай ми, гукай, гугутке", просто защото не знаят за съществуването на такива съкровища?

Поамериканчването на нацията, тоест стремежът само към пари и материално замогване, и заместването на постиженията на родната и световната култура със сурогати, правени на конвейер, не вещае добро бъдеще за нацията.

Да не говорим, че това бъдеще съществува в настоящето на българина вече 20 години...
цитирай
8. helios - Младите нямат вина,
12.05.2009 22:33
Ние допуснахме чалга-културата да измести истинските ценности. Тя ни залива от всички електронни и печатни медии, стана модел на поведение на разни люде с поразена психика, които се изживяват като велики личности... и младите копират всичко това. Особено показателни в това отношение са нашумелите напоследък предавания Музикален идол и Вип брадър. Няма сила , която да спре чалгата, защото чалгата продава. И всичко се превръща в пари и печалби. Но както сме се втурнали да печелим , ще загубим цяло едно поколение.
Благодаря ти за съдържателния коментар!
Все още има надежда!
Поздрави, vmitkov!
цитирай
9. vmitkov - Спомням си за времето
13.05.2009 12:14
когато бях ученик в прогимназията - това беше преди 1970 г. Тогава в родния ми град се организираха образователни симфонични концерти и ние, учениците, ходехме на тях не ако искахме - това бяха задължителни часове по пеене (тогава учехме пеене, а не музика в училище). На тези концерти специалист ни разясняваше кой инструмент как звучи и какви настроения може да изрази, разглеждаха се различни музикални произведения и се разясняваха както отделните теми в произведението, така и какво иска да ни покаже авторът и как го постига.

Безценни неща за обикновени ученици, а не за хора музиканти!!! Сега кой ще се сети да направи подобни неща, че пък да бъдат чак и задължителни според държавните образователни изисквания?

Да не говорим, че имаше достатъчно средства за образование, от които почти всеки учител, който беше кадърен, можеше да води някакъв кръжок (сега му казват СИП).

Така например в прогимназията аз имах един куц учител по пеене, който обаче беше толкова кадърен мъж, че водеше едновременно два кръжока и аз участвах и в двата. Единият кръжок беше фанфарната музика на училището, а другият кръжок беше цял ансамбъл, състоящ се от хор от момчета и момичета (специално подбрани от училище с 1500 ученици) и оркестър от цигулки и акордеони.

Тези два кръжока редовно изнасяха концерти пред родителите и пред цялото училище на празника на училището и на 24 май. А фанфарната музика беше начело на училището на всяка манифестация на официалните държавни празници.

Отделно аз ходех и на частна школа да уча акордеон. Е, не станах музикант, но културата и образованието, които получих през онези години, ми дадоха критериите да различавам пошлото от красивото - и не само в музиката.

Та ей за това е нужно образованието.

А сега какво е - дават се колкото се може по-малко пари за образование, за да останат най-некадърните хора за учители (ако пък случайно някой кадърен се е промъкнал в системата, той бива незабавно изгонен или поне тормозен), та в крайна сметка да се получи необразована нация. Ако все пак някой, въпреки тези усилия на управляващите, е успял да получи много знания, висока култура и квалификация - прав му път, свят широк!

Да не забравяме, че от 1989 година, когато започна разрушаването и ограбването на създаваното в България в продължение на 45 години, изминаха вече 20 години. А това е достатъчно време да израсне цяло едно поколение, което се обучава само в чалга и рап, тоест в пошлост, без да се учи да създава и твори само.

Даже аз се учудвам как управниците не са се сетили да ликвидират уникалните български училища по музика, изкуство, култура и народни занаяти!

Преди време научих, че в западна Европа няма средни училища по музика, изкуство, култура и народни занаяти каквито ние имаме - за народно пеене, за дърворезба и други народни занаяти, за живопис и други такива. Даже нещо повече, някои училища успяват да открият отделни паралелки в тази област. Което дава надежда, че България има силен дух и няма да се предаде така лесно на пошлостта на чуждото влияние!
цитирай
10. panazea - Прекрасна песен!
14.08.2009 10:46
Гюрга Пенджурова беше любимата певица на баща ми и аз знам защо . Такъв чист глас ,като изворна вода .
Записах текста на песента така , както я изпълнява певицата , тя най-добре си знае извора на песента.
Благодаря , че си направила този пост ! Привет!
ОМИЛЕ МИ ,ЯГОДО
Омиле ми , Ягодо,
Омиле ми , Ягодице,
Омиле ми , комшийско девойче,
Омиле ми , комшийско девойче.

Плаво беше , Ягодо,
Плаво беше , Ягодице,
Плаво беше , мене мило беше ,
Плаво беше , мене мило беше .

Ама ми га , Ягодо,
Ама ми га ,Ягодице,
Ама ми га други преотеше,
Ама ми га други преотеше.

Не мий жалба ,Ягодо ,
Не мий жалба ,Ягодице ,
Не мий жалба , дет га преотеше,
Но ми жалба , дет ма прикумише .

Венчай , куме ,Ягодо ,
Венчай , куме , Ягодица,
Венчай , куме , само не проклиняй ,
Венчай , куме , само не проклиняй.

Я не кълнем , Ягодо ,
Я не кълнем , Ягодице,
Я не кълнем , само сърце кълне ,
Я не кълнем , пусто сърце кълне !

цитирай
11. helios - И моята майка боготвореше Гюргя Пинджурова и пееше нейните песни...
14.08.2009 21:36
Багодаря ти за текста, panazea!
Поздрави!:)
цитирай
12. muntsho - И най-великата песен на Баба Гуга!
23.08.2009 15:10
Когато попаднох на тази песен и я чух направо изтръпнах - ВЕЛИКО!
Прочетете текста и чуйте я!

http://liternet.bg/publish17/n_kozlev/index.html
http://liternet.bg/publish17/n_kozlev/haidut.htm
http://bg.wikipedia.org/wiki/Никола_Козлев/

Черен Арап И Хайдут Сидер

Появил са е грозен юнак,
на бял коня черен арап,
сред дунавско равно поле,
кого срешне - сече, коле!

В девет друма той върлува,
зимя, летя там лудува;
не смей птичка да префръкне,
нито пътник да замръкне!

Девет пътя са запрели,
девет скели запустели,
двестя села почернели,
девет града погрознели!

Гражданите не търгуват,
селачите не домуват;
сред чаршии псета вият,
а в хамбари мишки пеят.

Седенки са в пелин врасли,
беленки са в глен обслали -
момите му слугуваха,
момците му робуваха!

Не смей орач с плуг да иди,
лозар лози да обиди,
нито овчар да извади
рунно стадо по ливади!

От Бесарбов до Росица,
от Батина до Златица -
запустяло е равно поле
с кръв са обляло стръвно долйе!

Заплакали девет кази,
екнали са девет гори;
купци плачат, бога молят,
а овчари курбан колят.

Купци плачат за търговство,
а орачи за имотство;
момци тъжат за седенки,
плачат моми за беленки.

Плачат, викат колко могат
леле-варе чак до бога:
Боже вишни, уволни ни,
от арапа отърви ни.

Превзел ни е все имотство
заробил е все търговство -
станахме му черни роби
и живейме в "ох" неволи!

Като й зачул хайдут Сидер,
буен юнак, огнен аждер,
че си впрегна руси бивли
в яки кола с чисти гривни.

Натруфи са с самур калпак,
обкръжи са с дрянов кривак,
прекръсти са, на път тръгна,
руси бивли с синджир дръпна.

Бучат бури, ечат гори -
хайдут Сидер не са бои:
силни бури му са йгралки,
страшни срещи - забавилки.

Дор са зора зазорила,
девет бърда той премина,
и до три ми бели реки,
и четири вити лъки.

Стигнал поле божурово
при кладенче изворово,
спрегна бивли да напои,
с очи поле да обиди.

Вихри веят - сняг са сипи,
чер арапин все не седи;
пътищата той околи,
кого улови, бий, та мори!

През димни ми тъмни мъгли,
на Сидеря глед устрели;
пусна ата аждрехана,
да го грабне като врана.

Трепна Сидер, добър юнак,
плесна ръце, грабна кривак,
накрехна си дълъг калпак,
че попита черен арап:

"Как ма мислиш, пъклен сине:
петровско ли крехко пиле,
гергьовско ли младо агне,
да пообядваш ти със меня!

Макар немам силен силях,
аравийски остър маждрак,
тънка сабя дамаскиня,
дълга пушка багдаткиня,

нъ си имам дълъг кривак,
и самси съм добър юнак:
от арапи не се боя
и лесно им кръвта пия!"

Арап люто са разгневи,
припна коня, та разяри,
че изтегли тънка сабя
и Сидерю отговаря:

"Хей, диваане, кяфир гявур!
Със този ли ти глупав ум
си ми тръгнал през полето,
с кръв гявурска що е облето?

Девет цели веч години
по равнини и стръвнини
гявурска кръв как проливам,
злато и сребро придобивам.

Гори ми са покоряват,
мътни реки път ми дават,
дар ми носи тъмно долйе,
робува ми равно полйе.

Не мисли, ти другий колай,
нъ наведи глава, подай,
по-лекичка да ти й смъртта,
да не ти й харам кръвта."

Разлюти са Хайдут Сидер,
че изрева като лют звер:
"Не хвали са, пъклен сине!
Дръж са сега, да та видя!"

Ех, че рипна, та подскочи,
юнашки си скок прескочи
девет лахтя нависоко,
девет лехи нашироко!

Развъртя са като хала,
та са впусна връх арапа,
закипяха в силни жили
две юнашки люти кърви!

Начена са страшна борба
среди зимна тъмна мъгла:
сабя фучи - въздух пищи;
кривак трещи - поле ечи!

Бял аждрахан хрипти й цвили,
реват, сумтят руси бивли;
сиви вълци по могили
настръхнали и завили!

Смаели са и зверници,
слисали са сички птици:
по синьото горе небе
на витло са орел вие.

Били са са, бъхтали са
до три цели дълги часа;
че надделя Сидер юнак
с своят дрянов дълъг кривак:

строши сабя дамаскиня,
дълга пушка багдаткиня,
аравийски остър маждрак,
къдра глава на чер арап!

Падна арап със все силях,
без да рече ил, ил, иллях.
Сгърчи ръце той, смири са,
студ го смръзи, одърви са.

Нажали са бел аждрехан
за верен си любим стопан,
кат го видя в кръв утънал,
назем прострян там издъхнал.

Рипна, хукна по все поле,
ихти, фучи, страшно реве,
гърмеливо с уста бъбри,
на Сидеря люто мъмри:

Да го глътне са заканя,
като върла люта ламя,
като змия индостана,
ядовита зъл удава.

Смаян Сидер сам сред поле -
никой нема да го отърве.
Че си казва добър юнак
на негов си дренов кривак:

"Угъвай са, жилав бъди!
Превивай са, не са чупи!
Да си сваля и таз бела,
дето ми е мъчил света:

млади момци да го зобят,
с отбор зърно немерено;
бели моми да го поят
с бистра вода немътена;

млади булки да го чешат,
дълга грива да му плетат,
жални песни да му пеят,
с дребни сълзи да го къпят!

С тлъста снага, що я й тлъстил,
с пот български, що я й кървил,
нека сега да нахрани
сиви вълци, черни врани!"

Дор си Сидер реч издума,
ето ми го кат фъртуна:
припка, хвърчи бял аждрехан,
ихти, фучи кат ураган!

Завзеха са човек и кон
да са бият с нечутен бой;
кон се бие за чер неврод,
Сидер са бий за мил народ!

Били са се, та трошили,
кръв кипяла в техни жили;
под крака им сняг са топил,
студен лед са чупил, трошил!

Хайдут Сидер кат замахне,
с силен замах дет ударе,
чупи, троши що попадне -
кости, ребра все по надве!

Бял аждрехан в кръв утъна,
сбърка чифте и са спъна,
гърбом падна и издъхна
близу при свой мил стопана.

Сред Свищовско равно поле,
при разлато там раздолйе
легнаха ми до две мърши,
две христйенски люти мъки!

Сам си Сидер с снажни сили
на две върли беди надви;
девет града с двестя села
от зли мъки той отърва!

Че си грабна Сидер юнак
грозна мърша на чер арап,
та я хвърли луд гидия
в ближен гиран баталия.

А бял коня той остави
между гъсти две дъбрави
на възвишен равен мегдан -
на гладни вълци тлъст корбан.

Грабна вити пак синджири,
че си дръпна руси бивли
през дълбок сняг и ярове
през високи там рътове.

Че си викна, песен запя -
всичко поле там заеча,
гръмнаха ми девет гори,
разнесе са в девет кази:

"Я ставайте, хей орачи,
тичайте вий при ковачи,
железа си наострете,
плугове си натъкмете!

Пустнете ги по вси поля,
с песни орете насякадя,
сейте бели там пшеници,
жълти проса и ечмици!

Кога ми се запролети,
мил бог поля ще одъжди,
ще ми бликнат по вси поля
класовити буйни нивя.

Златна жетва кат си доди,
де запеят млади моми
в буйни нивя, по долини,
по рътове, по могили!

Нека идат и лозари
в буйни лозя некопани,
да вкопаят и наредят,
прелези им да заградят.

Кога ми се заесени,
та си паднат в лъки слани,
да закипят в обли бъчви
руйни вина медовити.

Да са пият по зяфети,
по менежи й по годежи,
по весели шумни сватби
с сладкогласни гусли й гайди.

Да извадят и овчари
рунни стада в полугари,
при извори бистри, хладни
да сградят вити мандри;

с тънки свирки да засвирят,
стадата си да разтирят,
по вси поля, по ливади,
по зелени там морави.

Свироводно към доила
да си мамят рунни стада,
бял ми преснак да си доят,
тлъсто сирнйе да си сирят.

По градски ми там улици
на ослици с кобилици
да менуват с плавно злато
с префинено бело сребро.

И търговци огрижени
за кярове умислени,
нека тръгнат да търгуват,
за кярове да пътуват

през високо лесно горйе
и през страшно тъмно долйе,
през стръвнини там и урви
и през тесни ми клисури

кервани им с тънки стоки,
с копринени скъпи моди
нека без страх да си вървят,
шумно, глъчно да си скриптят.

Дружество им ще дочаква
тежки стоки без повреда;
семейство им ще ги очаква
живо-здраво с добра сетня.

Гурбетци ми кираджии,
с мустакати керванджии,
с тънки свирки осенови
керваните да си водят!

Млади момци подстрижени
да разчешат веч перчени,
сред хорища да засвирят,
вити хора да си сбират!

В тихи нощи яснонеби
млади моми применени
по весели там поленки
да си кладат те седенки.

С песни, с игри да си предат,
тънко даре да си тъкмят,
с първо либе да са любят,
с китка цвете да са делят.

Чер арапа кеседжия,
кръвопийца, харамия,
веч го няма да върлува,
навсякаде да лудува.

Смири ми са тоз делия
в пънков геран баталия;
непробудно там си той спи,
дребен пясък си го покри.

По вси поля, по равнини,
по вси гори, по планини
няма веч кой да ви бие,
да ви гони, да ви трие!"

Сидер пее - вятър бучи,
песен носи, силно фучи.
Разнесе са в девет кази,
старо младо развесели!

Гюрга Пинджурова

http://www.4shared.com/file/109771417/c1e97673/Gyurga_Pindjurova_-_Cher_arap_i_haidut_Sider.html

78 куплета писани 1868 година от сподвижника на Васил Левски - учителя Никола Козлев. Музика написана от Добри Чинтулов и изпята вероятно 70-те години от Гюрга Пинджурова!
Наистина Велика Песен!!!
цитирай
13. helios - Да, велика песен!
23.08.2009 20:29
Благодаря ти, muntsho!
цитирай
14. анонимен - мама гуга
05.10.2010 21:53
Преди време гледах един страхотен филм за Гюрга Пинджурова по БНТ- "Мама Гуга". Звучаха нейни песни, говориха Костадин Гугов и Васил Джерекаров.Пуснаха "Хий поле широко" СТрашен филм за едни големи личности от българската духовна история!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: helios
Категория: Други
Прочетен: 361003
Постинги: 87
Коментари: 944
Гласове: 18070
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031