НИКОЛО МАКИАВЕЛИ (Niccolт di Bernardo dei Machiavelli)  - ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ГЕНИЙ НА РЕНЕСАНСА

Николо Макиавели (1469-1527), може би най-оспорваният политически мислител, е всепризнат политически гений на Възраждането. Характерът на неговата личност и истинското значение на политическата му философия са обект на най-различни тълкувания. Той е представян като краен циник, като страстен патриот, ревностен националист, политически йезуит, като убеден демократ или като безскрупулен преследвач на деспотско благоволение. Може би във всяко от тези мнения, колкото и несъвместими да са те, има частица истина. Защото като всички титани на великата възрожденска епоха, той е една богато надарена и противоречива личност. Но едно е безспорно - Макиавели е основател на новата светска политическа наука. Той пръв подлага на чист емпирически анализ политиката като самостоятелна обществена сфера, отделена от морала, правото и религията.

И наистина, никой друг от неговото време така ясно не е видял посоката на историческото развитие на Европа, не е осъзнал архаизма на отиващите си институции и ролята на голата сила в този процес. Никой не е виждал по-отчетливо значението на националното единство, върху което тази сила се основава. И не е бил по-запознат с моралната и политическа корупция, която идва с упадъка на старите нрави и институции. Никой друг не е схванал политиката в нейния чист вид и не е прозрял нейната определяща роля за следващите столетия до индустриалната революция.

В резултат на разрива с религиозния светоглед великият флорентинец търси собствени категории на политическото мислене, очистени от теологична форма. Така той намира свой подход към политиката като опитна наука - като наука, която трябва да обобщава историческите факти.

По такъв начин политическият гений на Ренесанса става основоположник на една научна дисциплина, която сега широко е разпространена по световните университети - политическата етика. Класическият му принос в нея е тезата за двойния морален стандарт в политиката. Една морална мярка трябва да се прилага към политическия водач, към държавника, а друга - към частния гражданин. Държавникът се съди по успеха в защита на националния интерес, а гражданинът - по поведението му в социалната група към която принадлежи. Политиката изисква особен морал, защото общите интереси и ценности, които тя изразява, не съвпадат и дори могат да противоречат на частните групови или индивидуални предпочитания

Макиавели разработва психологическите основи на политиката. Принципът на егоизма е централен за неговата психология на властта. Човешката природа е себична и действените мотиви, върху които държавникът трябва да гради политиката си, са желанието за сигурност на масите и жаждата за власт на управниците. Самото управление се гради върху слабостта на индивида, който не е способен сам да се опази от агресивната природа на другите индивиди и се нуждае от подкрепата на държавната власт. Цел на хората е да запазят каквото имат и да придобият повече, като желанията им за власт и собственост нямат граници - те биха простили убийството на баща им, но не и посегателството върху тяхната собственост. Затова успешното управление трябва да осигурява сигурност на собствеността и на живота преди всичко друго. Благоразумният владетел може да убива, но не бива да граби.

По материали от интернет

Мисли

Има три вида умове: първите проумяват всичко самостоятелно, вторите проумяват мислите на другите, а третите не проумяват нито сами, нито като им се обяснява. Първите са висши, вторите-добри, а третите безполезни.

Който остава неутрален, бива намразен от онзи, който губи, и презиран от онзи, който печели.

Нищо не е тъй обезсърчително, както да не намираш нов повод за надежда.

От мудност често се пропиляват сгодни случаи, а от прибързаност-силите си.

По-безопасно е да се страхуват от теб, отколкото да те обичат.

Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.

Който сам е добър приятел, той има добри приятели.

Губи онзи, който знае какво ще стори, ако спечели. Печели онзи, който знае какво ще загуби.

На древните писатели принадлежи мисълта че хората страдат, когато са в беда, и се отегчават, когато са щастливи-но и двете пораждат едни и същи последици.

Мъдрост е да се преструваш понякога на луд.

поздрави и много усмивки:))

Много е хубаво когато човек не се вълнува само от битовите си проблеми, времето и народното събрание. Поздравления!
Учудвам се как на постинги за дупките по пътищата ще се скъсат от коментари, а за постинг, предполагащ оживена дискусия, няма коментари.

"Мъдрият човек трябва винаги да избира пътищата, проверени от великите хора, и да подражава на най-забележителните, така че дори и да не стигне тяхното величие, ще приеме поне известен отблясък от него.“ Макиавели

Благодаря ти за коментара! Изненада ме приятно!
Поздрави!:)