СТРАНА ОТ КАРТОН И ПАМУК

 

В тази страна не можеш да различиш камъка,
нито от птицата, нито от душата -
всичко е от картон и памук.

Който поиска да си изважда душата:
просто я слага пред себе си.
Гледа я като нещо чуждо.
Виждал съм такива души на дървета и птици,
                                                   дори на хора.  

Хората-кукли се молят без слова:
техният бог си има бяла брада.
Хора-кукли с души от памук!
Усмивки от паста за зъби!
Ябълчици от каучук!
Очички невинни, пронизващи!
Бледите им цветове не крещят...
Пространството е само два квадрата.
Огънят е червена кърпа - грабни я!

Тази страна е надраскала върху картона
образа на детето.
А сега то сънува.
Моля те, не го събуждай!


Йожен Йонеско
1930 г.

вкус предпочитания и т.н....глупаво е да налагаме частното си виждане и възприемане...

Нямам никакви претенции, всичко е въпрос на настроение и усещане... а дали съм успяла да вникна в написаното от Йонеско, ще запазя за себе си.
А вие, с толкова изискан вкус, какво правите тук?

Но защо такава злъч, нещо вътре у вас изпитва потресаваща нужда да сече и да наранява!?
Можеше по-елегантно да ме бастърдисате... да ме прости Йонеско за израза...
Поздрави!:)

Не намирам нищо плашещо в думите ви, напротив, би трябвало да съм ви благодарна!:) Смятам , че толерантността и уважението формират едно по-градивно общуване, особено между непознати. Но...всеки има свой стил...
Надявам се да прочета интересни постинги във вашия блог и там да защитите това, за което пледирате тук!:)
Поздрави!:)

Благодаря ти, Светлинка!:)
И да знаеш, че изслушах с голямо удоволствие музикалния клип!... Имаш вкус към стойностната музика...
Поздрави от Страната на усмивките!:))))

Усмивки и от мен!:)

оргинал на френски? картон и памук....

Благодаря ти! Отново се възхитих от слънцето в теб...

Защо ли фишек е изтрила всичките си коментари?
Може би, за да изглежда , че си говоря сама със себе си .. хехех...:)